Народно читалище Виделина кв.Бояна  1919 - Бояна
За нас

Читалище Виделина е действащо читалище, регистрирано под  №660 в регистъра на Народните читалища към Министерство на Културата на Република България.

Назад в историята


Осезателната нужда за просвета и култура заражда идеята за създаване на читалище още през есента на 1845 г., когато боянското светско училище сменило дългогодишното килийно и приело своите първи ученици. То се намирало в черковния двор на мястото на административната сграда на черквата музей. През 1909 г. е завършено строителството на новата училищна сграда - бъдеща прогимназия и сградата на старото училище в черковния двор дава възможност за основаване и започване на дейност на читалището. До този момент Бояна не е притежавала обществена сграда за такава дейност. В малката сграда в една от стаите е настанена библиотеката, а другата е използвана за канцелария, място за заседания, социални контакти и репетиции на първите любители артисти. За сцена на изявите е използван обширния коридор на новопостроеното училище, по-късно приемна на църквата музей.


На 24 август 1919 г. група боянчани и курортисти в Бояна поставят началото на обществен институт - Читалище ”Виделина”, средище на културен, образователен и обществен живот, Академия за музикално, театрално, танцово и изобразително изкуство. На този тържествен за Бояна ден първото учредително събрание приема устав на читалището, утвърден от г-н министъра на Народното просвещение със заповед №2138 от


На 4 септември 1919 г. Учредителното събрание избира и Първото Читалищно настоятелство:
председател: Даскал Стоян ПопАндреев
подпредседател: Георги Каранов
касиер: Георги Чупориков
секретар: Филип Томов
домакин: Лазар Шаралийски
Библиотекар: Христо Баков
помощници: Константин ПопАндреев, Иван Тризлинцев, Войдан Чернодрински
Проверителна комисия: В. Бостанджиев, А. Попов, М. Младенков

Почетни членове: генерал Ценев и всички 70 членове-основатели
Почетен председател: Негово величество цар Борис ІІІ 

На 12.02.1929 г. Общото събрание изменя устава, сменя настоятелството и приема за основна цел - да се построи сграда-средище на духовния живот в Бояна, която да поеме развиващото се мащабно просветителско дело.

Изключителен за историята на Бояна е благородния и родолюбив жест на Георги Стоянов Чупориков - касиер от Първото учредително настоятелство, сирак през Балканската война, отгледан от дядо си, завършил икономическо образование, който в началото на 30-те години на 20 век дарява безвъзмездно собствения си имот за нуждите на читалището, където по-късно е построена неговата сграда.


За тази му постъпка Георги Чупориков е удостоен с благодарствено писмо от Читалищното общо събрание и настоятелство с №36 от 17.03.1937 г.


В резултат на дарението на документа за собственост и под ръководството на арх. Духовник, бъдещият архитект Найден Стоянов Стефанов безвъзмездно проектира читалищната сграда.


Прави чест и на читалищното ръководство от 1932 г., което смело решава проблемите и спомага за тържественото полагане на първия камък на 09.08.1932 г. Първоначалното строителство се финансирало от средства, събрани от дарения на населението, членски внос, вечеринки, забави и културни мероприятия - отразени в така наречената „Златна книга”.


В края на 1932 г. постъпват 83766 дарения от Боянска община, църквата, Министерство на Просвещението, на благоустройството и обществените сгради. Повече от 80% от труда, доставянето и транспортирането на строителните материали е дадено безвъзмездно от боянските колари и строители. Материалите за дървените конструкциии подпори са дар от всеки боянски дом.
 

ВИДЕЛИНА
/стихотворение/


Снетилна сграда схлупена и стара
живот вековен изживяла.
Просвета наша тя ни е давала
и за нов дом дълго е мечтала.

Килийна сграда, вековно стара
зовеше тя за просвета млада,
в архивата ни стара
от Асен библиотекаря.


Ще напуснемстария ни дом,
ще стройм ний нов културен дом
ще стоим със жар за младежта,
за нови поколения на тоз прелом.

И ето, че се сбъдна веч мечтата,
първа стъпка-първа копка,
млади смели боянчани с радост се събраха
и с любов те нова копка увенчаха.


Звън вековен се разнесе,
всичко старо младо се понесе,
кой с труда си, кой с парите да помогне
за културния ни дом.

Дейци читалищни прекрасни се родиха,
с ум мечтите си ровиха.
Парични средства те откриха
и дома ни построиха.


Наша гордост, наша радост е сега.
На дейците стари ний поклон ще правим
и признателност навеки ще им правим
за таз сбъдната мечта.

Каменно цвете