Народно читалище Виделина кв.Бояна  1919 - Бояна
Селище Бояна

Химн  на  Бояна

 

В полите на Витоша сини,
Где скачат потоци игриви,
красиво селце се е сгушило там -
Бояна зове се от век и насам.

Припев:Зове се Бояна ,

Бояна от веки насам.

В него ний всички живеем,
по Витоша  хладна лудеем.
И там, сред поляни и хижи, цветя,
за тебе, Бояна, ний пеем сега.

Припев:Зове се Бояна ,

Бояна от веки насам

Врадост прекарваме дните,
с радост катерим скалите
и песни пеем за нашто селце,
за всяко младежко, любящо сърце.

 

текст: Спас Стамболийски

мелодия: Спас Стамболийски и Стефан Кръстев

Бояна се намира на 7,5 км югозападно от София, в полите на Витоша и е като балкон на София, от 1961 г. е квартал на столицата. Най-удобният транспорт до този отличен изходен пункт за екскурзии из Витоша е автобуси: № 64, №63, №107. Тя е едно от най-старите селища в Софийско. Името на селището произлиза от името на една мома Бояна. Били две сестри - Яна и Бояна, преди векове бродели из горите с хайдути. Бояна се заселила в сегашното селище, а Яна, според легендата, била отвлечена от водите на Боянска река. Бояна е имала 40 рода, 40 къщи, 40 воденици, затова има и местност „Воденичница”, където днес има сцена, на която се събират боянци за тържества и концерти.

Бояна е прочута с Боянската църква, Боянския водопад, хижа Момина скала, хижа Камен дел.


Бояна
/стихотворение/

Всред пазвите на Витоша стаена ,
над София,Бояна бди,
а вечер в сладка дремка упоена
зашепва за отминалите дни.


Разправя тя за римляни жестоки,

тракийците изтребили до крак,
а после как славяни синеоки,
заселили се в нейния шумак.

За конници прабългарски победни,
за Десислава и за Калоян,
незнайния зограф като легенда
изписал тук ,невиждан божи храм.


За миг затихва тя и в страх изстенва
пред спомена за нетвековния гнет
за гаврите безброй на сган неверна,
за жертвите паднали в бой безчет...

Но минали са вече дните черни,
жадуваната свобода дойде,
изкупена с кръвта на братя верни
и нейните безстрашни синове.


От изток бавно сипва се зората
пробужда се Бояна и сияй,
над София разсейвя се мъглата,
тревата в росни капчици ухай.



текст: Т. Славянин
1971 г.




Бояна, мой роден край......
/стихотворение/



Хей Бояна ,мой роден край,кажи
що тайни знаеш,що тайни криеш,
за отминалите дни на слава ни кажи.


За Калояна и Десислава,
за Ботко и Батил,
за шопски цар ,
за зографа Илия,
дет боянския храм изписал.

За тирана враг,теб Бояна заробил
и крепостта над тебе,до основи разрушил.


Хей Бояна ,мой роден край,кажи
легенди, тайни ,забравени ,потайни,
за народа тук живял,страдал и мечтал,
земята родна разорал и сял,
с нея страдал и с кръвта си я бранил,
но не я опазил от тирана враг.

              

Бояна заробил, селцето покорил.



текст: Огнемир



Нощ в Бояна
/стихотворение/


От Витоша полъхва хладен вятър
трептят далечните звезди
и сякаш в този час земята
въздиша с каменни гърди.

Из улиците тихи и безлюдни ,
отдавна мъртъв е деня
и само водопада будно,шуми наблизо
в сънната смълчана тишина.


Над миналото тегне тук забрава,
тръби призивно не тръбят,
не ще възкръсне Десислава
от оня мъртъв и далечен свят.

Виси небето звездно и пространно
не чуват се ни глъч, ни звън,
че в тая лунна нощ Бояна
почива в люлката на кротък сън.


текст: Петко Бойкин