Народно читалище Виделина кв.Бояна  1919 - Бояна
Боянска църква

Боянската църкваБоянската църква е един от стоте национални туристически обекти, национален музей. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.
Боянска църква е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни. Изграждането й преминава през три етапа: първи - от края на Х - началото на ХІ в., втори - средата на ХІІІ в. и трети - през ХІХ в. Изографисана е от талантлив Боянски майстор, като някои от стенописите датират от 1259 г. и са с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура. На северната стена са изографисани в цял ръст Севастократор Калоян и жена му Десислава, облечени в разкошни тържествени облекла. Интерес представляват и портретите на цар Константин и царица Ирина. В църквата има общо над 240 изображения, които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура.

Боянската черква се намира в кв. Бояна, ул. "Боянско езеро" №1-3.
(раб. време 9:00-17:00; почивен ден понеделник)


Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша.


Строителни периоди


Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Най-старият строителен период е от края на 10 век - началото на 11 век. Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластика на многостъпалните засводени ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. "вълчи зъби" от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур. Църквата е разширена с пристроената през 13 век основна част по време на Второто българско царство от севастократор Калоян. Именно тя определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. Третата възрожденска част е достроена от боянчани, с техни средства, в средата на 19 в. След освобождението селяните искат да построят по-голяма нова черква, като съборят старата средновековна и възрожденска, тя е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове. След кончината й през септември 1917 г., Царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на България техни съселяни.


Стенописи


Стенописите в църквата са от различни периоди: 11-12 в., 1259 г. (най-ценните), 14. в., 16-17 в. и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници, сред тях се знае името на Димитрий зограф, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян — севастократор и ктитор, Десислава — севастократорица и ктиторица, Константин — цар, Ирина — царица.


Реставрация


Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. Д-р Богдан Филов, директор на Народния музей, възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914-1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на проф. Кирил Цонев. През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения - в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г. Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г, ясно се виждат фреските от 17-ти век (които са изрисувани върху по-старите от 12-ти), между които е и първото изображение на Свети Иван Рилски. Фреските на Боянския майстор Вълчан се смятат за предшественици на европейския Ренесанс.
                                          

Песен за Боянския майстор


текст: Богомил Гудев
музика: Александър Йосифов
диригент: Димитър Ганев
Изпълннение: Лили Иванова с оркестъра на Балкантон



В ранното утро пропява камбана
и буди старите спомени

Припев:
Имало майстор в Бояна, имало майстор на икони,
прости икони, тихи и бидни ликове бледни, родени в легенди.
Всред тези ликове добри на хора, нявга живели
зърнеш ли тихо да гори пламъче бяло, там се поспри.


И хората бавно прииждали в храма,
глави пред него навеждали.

Припев:
Имало майстор в Бояна, имало майстор на икони,
прости икони, тихи и бидни ликове бледни, родени в легенди.
Всред тези ликове добри на хора, нявга живели
зърнеш ли тихо да гори пламъче бяло, там се поспри.


Този пламък сенките плете
и древна истина разкрива
в добрите майсторски ръце...

записали и предали през 1969 г,
ученичките от 52-ро училище, Бояна:
Бойка Стоилова Ангелова
       и
Еленка Костадинова Пудина